ЕКСПЕДИЦИЯ РЕЧЕН ПЪТ

Едно невероятно пътуване!

Начинание, което никой друг не се е осмелил да предприеме. Приключение, в което човек изпитва не само тялото, но и силата на волята си.

Вилиан е първият човек, който е прекосил родината от южната до северната ни граница само за 25 дни.

Прочети кратко превю за пътуването по дни

ПАКЕТНА ЦЕНА

"Кормисош - Земя на исполини" + "Експедиция Речен път" НА ЦЕНА 40лв.
(доставка с Еконт)

ПОРЪЧАЙ ОТТУК!

Какво предлагам

КНИГА 1: От връх Вейката до Долината на стръвниците

Безплатно изтегляне (PDF)

КНИГА 2: Кормисош - Земя на исполини

Цена: 18лв.

КНИГА 3: Експедиция Речен път

Цена: 26лв.


Малко факти

- Над 370км. по суша и вода
- Първият човек, който изминава цялата територия на България от юг на север.
- Разстояние изминато само за 25 дни.

За мен

Пътешественик и фотограф. Първият човек прекосил родината от юг на север пеша и с каяк; Първият, прекосил страната от запад на изток, следвайки 3та ЖП линия.

ДЕН 1: Да се загубиш в дивото

Долу, под нея, се виждат купища развалини от други сгради, обитавани някога от граничарите. П-образната постройка е поддала с времето и тежкият покрив е рухнал като е смлял вътрешността ù. На места все пак се бяха образували кухини през които успявам да вляза, за да добия поне малка представа какво е било някога, ала няма кой знае колко интересни неща. Оглеждам се във всички страни с някакво странно чувство, че съм наблюдаван.

Заставата е построена на сравнително високо място без растителност, а край нея има гъста гора, от която всеки момент очаквам да изскочи някоя мечка. Опасенията ми се разсейват с времето. Любопитството ми е взело връх. Втурвам се да изследвам къщата на командирите, която все повече ми заприличва на обитавана от духове и предпазливо побутвам външната врата. Опасявам се, че подът е изгнил от влагата и може да не издържи на тежестта ми, но преценявам, че мога да поема този риск и изследвам всяка стая. Сградата сякаш е опустошена отвътре, изкорубена и ограбена още при напускането си.

...

Някъде растителността е толкова гъста, че ми се налага отново да боравя с мачетето, а това ми коства доста време и усилия. След близо двучасово бродене се добирам до по-широко място, където край реката е закачена табела с подробно описание за флората и фауната на резерват „Шабаница”. Оказва се, че поради строгия граничен контрол тези земи са останали недокоснати от човека и има доста животни, от които най-опасен представител е кафявата мечка. Цяло щастие е, че не бях попаднал на някой звяр, макар че все още не бе късно да осъществя контакт и да развия феноменална скорост. Излишна предпазливост никога не е излишна, повтарям си и се отправям по широкия път, който започва от граничния портал, указващ символично началото на резервата.

ДЕН 2: Красотите на Чаирдере

Ждрелото е красиво. Високи, начупени скали се изпречват на пътя ми и съм принуден да ги заобиколя, удивен от великолепието, което майката природа е сътворила на това място. Самотен бор виси на края на една наклонена скала, която се задържа до каменистия път по който преминавам като на магия. Имам чувството, че съм попаднал на абсолютно необитаемо място, където важат съвсем други правила за време и пространство. Мога просто да стоя и да се наслаждавам на неземното спокойствие което изпитвам, без да броя часовете или дните, дотолкова ме е запленило това което виждам. На едно място пътят преминава през издълбана скала, по чиято вътрешност все още си личат следите от ударите на кирки и лопати. Знае се, че тунелите са прокопани на ръка в твърдите скали и са плод на месеци къртовски труд положен от военни и местни хора, които помагат, с каквото могат, само и само да се прокара път.

...

Прав съм за времето. Дъждовни облаци отново покриват небето и бурята се разразява с нова сила. За мое нещастие обаче този път съм на открито, оглеждам се за подслон, ала такъв никъде не се вижда затова решавам да вървя, докато не открия къде да се скрия. След километър под дъжда най-после забелязвам стара плевня, в която се подслонявам. Постройката не е масивна, но ми осигурява покрив и заслон, където да се скрия. Замислям се дали няма да е по-добре да пренощувам тук.Навън бурята тепърва започва, дрехите ми са мокри, аз самият – изморен, така че не умувам дълго.

ДЕН 3:Голямото къпане в реката на мечтите

Обзема ме трескава възбуда, искам колкото се може по-бързо да тръгна и да покоря това препятствие, за да докажа, че човешкият дух и решителност не се спират пред нищо. Затова започвам да разопаковам надуваемия каяк и се заемам да го подготвя. Самата операция не е трудна, но се изисква определена физическа сила, която човек трябва да приложи за да надуе плавателния съд. Разгъвам дъното му на пясъка и търся вентилите откъдето трябва да вкарам въздух с ръчната помпа. Ето ги. Три са на брой – по един от всяка страна и един на дъното. Поставям помпата и с плавни, ритмични движения започвам да надувам. Това ми отнема едва 7 минути, ала накрая се чувствам страшно изтощен и посядам на пясъка за да се отморя.

...

Любопитен съм какво ли ще ми предложи този воден път, по който малцина преминават и ме обзема трескаво вълнение. Бреговете на язовира са оформени терасовидно от спада на водата, а над пясъчно-каменистата ивица започва гората, която е дива и непроходима. Високо над левия бряг преминава новия път от Девин до Кричим, но за да се изкачи човек до него трябва да доплува до брега и да драпа нагоре с неистови усилия около двеста метра, като пак не е сигурно дали това му усилие би се увенчало с успех. Изминавам няколко километра в абсолютно благоговеене пред красотата на това място и спокойствието което ми даваше то. Просто нямам нужда от нищо друго. Тишина, спокойствие, полъха на вятъра и плискането на вълните. Това е, което ме зарежда в момента, подхранва духа и ми дава невидими криле за да продължа напред.

ДЕН 4: Надиграване с водния дух

Тихо ръмжене ме буди и ме кара да се напрегна в опити да разбера с какво си имам работа. Навън е тъмно, часът е едва след полунощ и въобще не ми е лесно, но се опитвам да проследя откъде точно идва звукът. След няколко минути ситуацията се променя, ръмженето спира, ала в същият момент нещо започва да драска неистово по каяка. Изскачам на секундата от него заради опасението да не би натрапникът да направи пробойна, което само по себе си би осуетило цялото ми пътуване и в бързината грабвам челника.

...

Измъквам се от каяка с въздишка и се струполявам на бетона. Гребал съм толкова дълго, че краката ми са схванати и не мога да ги контролирам. Налага се да поседна на един камък и да си почина за да се почувствам по-добре. Съвсем след малко към мен се приближава мъж с униформа и се заговаряме:
- Здравей!, поздравява ме, но не изчаква отговора ми. – Не видя ли табелите в язовира?
- Не, какви табели?, отговарям му. – Видях само шамандурите, но нищо повече.

ДЕН 5: Животът е като река...

Впечатлението ми обаче е измамно, понеже, ако потопя крак във водата ще мога спокойно да стъпя на дъното. На места дори е толкова плитко, че каякът се влече и задира, а пък аз изскачам от него ужасен от мисълта да не го спукам в някой остър ръб и да се наложи да измина цялото останало разстояние пеша. Единственият начин да премина през плитчините е като го бутам и дърпам, докато не открия място със значително повече вода. В следващите няколко часа се редуват моменти в които дърпам и плавам спокойно по течението, което да си призная доста ме изморява. Денят е горещ и усещам как се обливам в пот и пръски от речната вода. Някъде над мен изписква орел и съвсем инстинктивно вдигам глава за да го проследя с поглед. Така ми се иска да бъда като него, да се рея волно и свободно накъдето ми видят очите. Прищява ми се да мога да обиколя целия свят на крилете му.

...

А аз греба напред, без да се насилвам, подхранван от нещата които виждам и усещам. Случки, спомени, лица. Всичко се смесва в едно и също усещане – любов. Любов към близките, към приятелите, към природата, към себе си. Бях попаднал в един от онези моменти в които сякаш не си на себе си, а дори и да присъстваш физически, това е в пъти по-маловажно от всичко което става в ума ти. Един доста по-силен полъх на вятъра ме вади от това състояние и ме запраща към левия бряг, край който поради по-ниското ниво на язовира се показват клоните на няколко полу-потопени дървета, полепени с миди и изсъхнали лишеи. Забивам се в едно от тях още преди да коригирам курса си, без това да ми донесе каквато и да е неприятност, избутвам се с греблото и заобикалям предпазливо.

ДЕН 6: Лудостта, която ти дава всичко

Будя се малко преди обяд. Изглежда, че съм спал непробудно и съм възвърнал силата си, понеже се чувствам доста отпочинал. Изскачам със скок от каяка и трескаво пребърквам багажа си за провизии. Стомахът ми къркори жестоко, преглъщам слюнката си докато кус-кусът ври в канчето и едва се сдържам да не го погълна така както е още недосварен и хрупкав. Търпението ми най-накрая е възнаградено, забождам лакомо лъжицата в апетитно ухаещите тестени топчета и загребвам чевръсто. Ако случаен минувач ме види колко лакомо се нахвърлям върху храната най-вероятно ще си каже, че не съм се хранил поне от няколко дни, ако ли не и от цяла седмица.

...

Няколко километра по-надолу се появява уширение край пътя, където реката е повече от достъпна. Прикривам раницата си зад едно смокиново дърво и изминавам обратния път за да си взема каяка. След почти едночасов преход назад към язовирната стена и обратно до смокиново дърво ми е нужна поне минутка почивка в която да си събера мислите. Докато си почивам от реката се чува вик. Наострям уши и се заслушвам. Втори вик идва от същата посока, след него следва и трети, който провокира любопитството ми и ме кара да сляза към речната долина. За моя изненада тук са издълбани няколко импровизирани басейна, които се пълнят директно от речната вода. В тях са налягали млади и стари хора, правят си речни бани и се наслаждават на спокойствието.

- КНИЖЕН ФОРМАТ - А4, хартия хром, 268стр. ЦЕНА=26лв. Безплатна доставка по ЕКОНТ. ПОДАЙТЕ ЗАЯВКА ТУК като уточните Име, адрес за доставка и телефон. Плащане при доставка или ОНЛАЙН.

- ЕЛЕКТРОНЕН ФОРМАТ - ЗАЯВЕТЕ ТУК и уточнете - pdf, epub или azw3, както и e-mail за получаване. ЦЕНА=12лв. ЗАПЛАТЕТЕ ОНЛАЙН и ще получите книгата по e-mail.